Къщата на Сая Блууд

Къщата не беше голяма но не беше и малка. Тя си беше напълно нормална. Единственото особено беше, че светлина тук не влизаше. Тъмнината царуваше в пълния си блясък и на всякъде бяха окачени оръжия.


............................................................................................................................

Сая се прибра. Отиде в кухнята и си взе едно шишенце с кръв и седна на дивана. Момичето си пусна телевизора и се загледа като чат пат отпиваше от кръвта.

Мока дойде и почука на входната врата

Сая погледна вратата и стана като остави шишенцето. Тя отвори и погледна момичето пред нея безразлично и студено.
-Коя си ти?

-Акашия Мока дойдох да се запозная с съседите.

-Сая Блууд.
Каза тя като бутна вратата за да може и мока да влезе.

Мока влезе
-ти какво си по точно какъв вид?

-Полу вампир полу човек.
Каза и тя като затвори вратата и се облегна на нея като погледна мока.
-А ти?

-вампир

Сая въздъхна и погледна надолу.
-Знаеш ли какво става с вампирите които са близо до мен.

-а знаеш ли какво става когато неможеш да бъдеш такава каквато си заради някакъв проклет печат.. затова дойдох.. щом си полу човек можеш ли да ми направиш една услуга

-Каква.

-махни кръста от гърдите ми само човек или с човешки наклонности може да го направи обещавам че след това ще те оставя и никога повече няма да ме видиш

Сая скръсти ръце и я погледна.
-Защо да помагам на същества които мразя?

-защото това ще е единствения начин да си намеря приятели .. омръзна ми да съм сама !

Луциан изведнъж се появи в къщата..

Сая бавничко отиде до кухнята като взе едно шишенце с кръвта и отиде до мока като махна кръста после и подаде шишето.
-Ето изпи това така няма да искаш да пиеш кръв за три дни.
И Сая погледна Луциан със сините си очи.
-А ти си?

Мока се трансформира и каза с друг глас
-благодаря ти , а колкото до кръвта предпочитам доматения сок.. - каза тя и си замина

Той каза :
- Луциан..

Сая си седна на дивана и пак отпи от шишенцето като го погледна.
-Приятно ми е Сая Блууд

- И на мен..
Каза той, като я поогледа.

-Нещо за пиене или ядене.
Попита тя.
-И моля те настанявай се.

Той каза :
- Хм доста си мила с непознати..
КАто седна на дивана :
- НЕ благодаря.

Сая се усмихна и Луциан видя вампирските зъбки.
-Мила съм защото знам че мога да се защитавам ако ме нападнат. Пък и ще го разбера ако е чудовище. с всяко унищожено същество ставаш все повече човек.
Каза тя като Въздъхна и свали черното яке и остави мечовете камите и веригата си на земята.
-Ти какво си?

- Върколак..
Каза той, като отиде до нея и я подуши..

-Ясно.
Каза тя като леко се учуди.