Къщата до Гробищата

....

Moka дойде и седна на стъпбите като си пиеше доматен сок

Закия кацна на покрива на къщата като се загледа в момичето и си изкара меча като каза:

-Коя си ти ?

-Мока Акашия - отвърна момичето несигурно все още с кръста - аз съм вампир

Закия каза;

-Знам това ,но от кой род си или по лесно от кой клан си ?

-аз съм кралски вампир а от кой клан съм не съм сигурна че вече съм въобще в някакъв - каза момичето и стисна кръста си

Закия каза;

-Значи си от по визшите добре поради причината ,че си навлезнала в територията на Клана Вентруе ще се биеш с мен за живота си !

-ама аз незнам... нямам представа за какво говориш - каза момичето и го погледна - за какви територий говориш?

Закия изчезна и се появи пред нея като си допря меча до гърлото на момичето и каза:

-Такива в който принадлежат само на най визшите вампири и такива отрепки като тебе замърсяват без да си дават и ни най малка представа ,че ако такива като мен не избиваха повечето твари наоколо вече щяхте да сте мъртви одавна..

-ама вмомента съм просто човек... и въобще незнам за какво говориш тук съм само за да си намеря приятели.. - каза момичето и стисна кръста си още по силно - винаги съм сама искам това да се промени

Закия се осафери малко и каза:

-Разбирам...извинявай за пребързаността ми ,но все пак внимавай в този свят има много създания и тук приятелството не е нещо което се намира лесно още повече ако си вампир..

Като си прибра меча и пак скочи на покрива на къщата..

Мока се качи по стълбите в къщата и излезе на покрива
-а ти кой си - каза тя заинтересувано

Закия я погледна и каза;

-Аз съм Закия един от последните членове на клана Вентруе всички бяхме визши и силни вампири ,но все пак никога не печелиш всички битки и така бавно по бавно вече останах само аз и още няколко вампира ..

-вероятно знаеш всичко за мен няма какво да обяснявам аз коя съм - каза тя и седна на керемидите

Закия каза;

-Всъщност да ...но и точно за това се зачудих защо визш вампир като тебе е тук тези места не се за малко момиченца все още ..

-може би не ти приличам на страшния вампир който трябва да съм или знаеш и за тази част

-За кръста ..това го знай всеки 2-ти вампир от тогава репутацията ти е бая паднала бая си се променила ,а и светлите дрехи не ти отиват много..

-ми чесно казано харесват ми особенно ученическата униформа.. а за репутацията не ми пука - каза момичето и се излегна назад

Закия каза:

-Липсва ли ти вкуса на кръвта усета на човешката плът и жизнена сила по устните ти ?

-да но лесно можеш да намериш нещо подобно.. а аз го намерих .. доматения сок не е кой знае какво но е по добре от нищо

Очите на Закия светнаха в червено и каза;

-В това което си се превърнала няма лесно оточнение вече не си нищо друго от лабораторен експеримент който се опитва да докаже ,че е нещо друго от това което е във всъщност...

След което се разпадна на прилепчета и изчезна ..

Мока затвори очи и ги отвори рязко , след което се облегна на комина..

Мока си замина

Закия пак обикаляше Гробищшата като прилепчето му се върна и му предаде инфото което той искаше и после го освободи да си убикаля някаде като си продалжи с разглеждането на гробищата и си мислише за нещо.

-спри да пращаш тези прилепи да ме следят какво целиш - чу се зад него глас.